Вербовка

„Флорине, трябва да си купиш „Бимби”! Скъпичко е, но е страхотно!” – Лаура в нова роля.

„Ама какво е „Бимби”?”

„?!? Нямате „Бимби” в България?!” – очите са широко отворени, устата зяпва в искрена почуда. „Това е онова, с което Пиетра бъркаше тестото за пица-партито.” „Домакински робот, значи.” „Не, не е домакински робот! „Бимби” е РОБОТ. Робот – готвач!”

Флорине си примъкна вече вази, гърнета, купи, купички, паници, чаши и друга излишна домашна посуда. Само „Бимби” липсва!

Не бих занимавала претенциозната аудитория с прозаични теми като какво, аджеба, прави съвременната италианка в кухнята си. Но просто наименованието на тая джаджа ме покефи максимално – Бимби. Абе как ще си кръстиш продукта така?! Като слонче в цирк!

Обаче от ентусиазираната рекламистка разбирам, че „Бимби” е чудо на технологиите, машинка от бъдещето. Ясно, че самичко реже, кълца, пасира, бърка. Екранчето му ти нарежда „дай едно яйце!”, после „дай пак!” Иска си толкоз и толкоз от захарта и брашното. Пече. Можело и по телефона да му кажеш кога да започне! И WI-FI си имало за връзка. Само не пържи.

„Аууу, без пържене, мерси!” Лаура не схваща иронията ми и продължава да ме вербова да се влея в редиците на уважаващите себе си дами. „Ти сигурно си им търговски представител!” Блясъкът в очите й изчезва и леко разочарована ми обяснява, че иска да ме улесни. Толкова страхотна била машинката.

Я, ето една разлика помежду ни! Италианката с висок социален статус е домакиня, не работи и това е признак за престиж.

„Аз нямам „Бимби”, пък и да готвя не мога”. Приключваме темата.

След няколко дни: „А ти знаеш ли, че освен „Бимби”, марката предлага и прахосмукачка?”