Фердинанд дьо Сосюр. Какво ви
говори? Нищо. А трябва, уважаеми! Той е бащата на науката за знаците,
семиотиката.
Признавам си, и аз бях забравила името му, но днешният ден ми
напомни за него.
Какво общо има между две
телефонни обаждания, една белозъба усмивка, чат във ФБ, смигане от мъж и
Фердинанд дьо Сосюр? Знаците!
„Трябва да те видя за пет минути!”
– обаждане от приятелка, с която се чуваме рядко. Въображението работи, но не
ражда това, което ме очаква. Тя е била във Франция, при дъщеря си, видяла е
парфюм на име „Ароматът на Тоскана” и без замисляне го е взела за мен! А дори
не съм знаела, че е от тайфата „фенове”.
След час - прозвъняване – „Време
е да дойдете в нашата Тоскана!”. Покана за вечеря със стари другари, делили
корав комат в истинската Тоскана. „Много ме зареждаш с твоите истории. Още повече,
че разпознавам места и хора”. !?!
Не се мина и час. На скайпа – белозъбата и най-широката усмивка на приятел в странство. „Да ви видя, да ви чуя. Как сте?”
Та схващате ли къде в цялата
картина е Сосюр? Знаците. Знаците! Имаме ли сетивата да разчетем знаците, които
животът ни праща? Разчетохте ли собствените си знаци?
Тази вечер смятах да пиша нещо за едно местенце от почивката, но на чата си побъбрих с чаровно объркано момиче. „Знаеш ли, разговорът с теб ми дойде тъкмо на време. Определено гледам по-леко да я карам. Благодаря!” Айде „местенцето” да си чака по реда!
А флиртът с мъжа в магазина?! На опашката за касата - той ми се усмихва, и аз му се усмихвам, той ми свива очи, и аз му примигвам. А очите му – сини, големи и с най-гъстите и извити мигли. Неустоим! Баба му го е чучнала в пазарската количка. Той е преминал вече трите, но е завършен чаровник. След касата плесваме свойски ръце една срещу друга и се разделяме по пътищата си.
Няма коментари:
Публикуване на коментар