Родена с късмет

Традиция е всяка първа неделя на август Лоро да радва граждани и гости с т.нар. "Бистеката". Това е празник, за който се грижат десетки доброволци, сред които и Алберто. Редом с други, които не скъпят време, от ранен следобед докъм полунощ вдишват пушек, жумят от дима, обгарят край огромните скари, за да подсигурят на хилядата и повече посетители сочно месо.
Последната вечер не прави изключение. Народ в изобилие и много още, щурат се, търсейки място на централния площад. Разпънати са десетки маси и хората, местни и приходящи, нагъват обичайното меню от пържоли, боб и диня и поливат с бира или вино.
Тази година сме късметлии и се сбутваме до семейство холандци. Атмосферата е превъзходна - още не е примрачняло, а всичко е нахилено, шумно, весело, пиещо-ядящо.
В какофонията, докато чакаме вечерята, едвам чувам какво говори Лаура. Организацията е страхотна и след десетина минути ококорено хлапе на не повече от десет, с изражение и съзнание за мисия, носи течащия ми от сокове стек, плюс заръчаните от моята приятелка сирена. На съседната маса са двайсетина младежи. Напреднали с бирата, те пият и пеят, пеят и пият, като увличат целия площад с ентусиазъм.
Хапваме, докато Лаура попълва пропуските ми в това кой кой е, показвайки ту този, ту онзи.
Притъмнява и наетите за събитието трио музиканти започват изява. Певицата, дрезгава хубавица с извънредно щедри форми, задава настроението с познати ретро италиански хитове. Покрай реката се е появил лек вятър, който раздвижва нажежения въздух и няколко смели жени вече са пред музикантите и смело припявайки танцуват. Певицата умело търси такива, които да й помагат на микрофона и скоро мнозина вече са се изявили, а площадът е пълен с танцуващи хора от разни поколения.
Сред тарапаната откроявам интересен типаж. Мъж, преминал осемдесетте, с крещящо шарена риза и белезникав панталон. С изправен торс кръшно върти двайсетина години по-млада дама. На следващата песен тоя е в компанията на по-млада и атрактивна жена, след това и трета. Лаура забелязва погледа ми. Разказва, че бил известен с това, че свалял жени като организирал партита и показвал танцувални умения.
Млади и стари са се умешали в подскачащо-пееща тълпа, забавляват се, а усещането е за истинска общност.
Преди полунощ е и е време за тръгване. Решавам да направя финално клипче за спомен. Приключвам и виждам, че Лаура разговаря с "хавайската риза". Приближавам и тя ни запознава. Знам, че отдавна сме известни като "нашите български приятели". Това предизвиква една идея по-изпънат гръбнак, понечва да целуне ръката ми, но се спира и само официално се ръкува. Оттам начева общуването. "Имам приятел от Троян, България. Той беше камериер на Мусолини."Тази невероятна информация трябва да е довела до промяна по лицето ми, защото човекът допълва, че сънародникът ми все още бил жив. Математиката никога не ми е била силна, но както и да го преценявам, помощникът на Дучето трябва да е чукнал стотачката. Кимвам насърчаващо и мъжът насреща заковава: "А Вие танцувате ли?" ...
P.S. По-късно, несдържайки смях, Лаура разказва, как вечният мераклия вместо "Добър вечер!" задал въпроса "А тя обвързана ли е?" и при утвърдителния отговор само треснал юмрук във въздуха. Алби пък покъртително показва чупките в кръста, докато имитира танците му.

Неделно

Барокова тоалетка, маси, столове, полилеи, порцеланови сервизи за храна, чай и кафе, машина за рязане на месни деликатеси, кантар, получени някога картички, бижута, огледала малки, огледала големи, килими и пътеки, покривки от дантела, ключове без ключалка, лампиони, свещници, дървено инкрустирано конче-люлка, кукли, вази, грънци, часовници, шах, закачалка, железарски инструменти, стари книги, грамофон, плочи, калъпи за обувки и шапки, латерна, дрехи, кафемелачки, сребърни прибори, маслени картини, рисувани табли за легло, мини куклен театър ...
Всяка първа неделя на месеца вещи, загубили притежателите си, търсят новите си собственици на пазара за антики в Арецо.

Капиталът

Фамилия Медичи, дала на света трима папи, две кралици и спомогнала почвата и разцвета на Ренесанса, започнала пътя към обществения връх чрез банкерството още през 13 век.
На малка маса посред шума на пазара някой от праотците Медичи, между продавачи на животни, плодове, зеленчуци и подправки, срещу хартия давал пари взаем срещу лихва, а резултатът от това занимание е, че поколенията му по-натам определяли политиката на света.
Столетия по-късно теоретици на икономиката като Смит и Маркс развиват в теории същината на разменните отношения, според които стойността на стоките е относима към труда, необходим за тяхното произвеждане.
Не си спомням как се нарича точно онзи документ на Медичите, с което превръщали адресата в длъжник. Това не е от значение. Важното е да се каже, че по тия земи пазарните отношения от ония времена еволюирали в ненаблюдавани по други ширини. Това показват собствените ми наблюдения. Обичайната валута или актуалните криптовалути отстъпват в определени среди на нови практики. Малцина сме, използващи средството "бузки". Няма икономист, сигурна съм, който да е наясно с тоя капитал.
Преди години, когато италианският не се говореше свободно в моята фамилия, а и жестомимичният също не бе на ниво, комуникирахме трудничко с домакина ни. Бе вечер някаква гореща, предполагаща винопиене и Алберто добави заради щедрата си и добра душа чиния с някаква домашно приготвена вкус от рода на прошуто. Мазничка една, деликатно нарязана като цигарена хартия, солена и много вкусна. Предполагаме, ръцеизползвайки обилно по италиански маниер, произхода на деликатеса, докато след сума и догадки не уцелвам в десетката. Посочвам лицето си и използвам умалителното "бузки" заради разлялото се кулинарно удоволствие вместо "бузи", когато Алби с оживление повтаря "Си, си, бузки!", което ще рече, че мезето е направено от страните на диво прасе.
Години вода изтече, а капиталът, известен в българоиталианското миниобщество като "бузки" се разходва уважително. Сериозна валута.
Снощи например поливам цветята, за да се разхладя и убия времето до вечеря, когато Алби, според когото полагам сериозен труд, се провиква: "Флорине, бузки?"