Дяволици в чата

Нашият красив фолклор е родил образа на дяволицата. А мен животът ме срещна с няколко!

Меги, Елена, Мари и Майя! Тия ги знам от 88 година на миналия век. Едната седя до мен на чина, другата отзаде ми. Предполагала съм, че нещо не им е съвсем таман, ама чак ... Сега ги разбрах. Някога си имахме нашите приключения – любови, арести и други интересности , а сега само „Пиши де, пиши де!”

То се виждаше, че заформям профил на поръчков автор и с този текст съвсем се плъзгам натам, но какво да правиш – конюнктура!

А започна невинно – ще правим уж първата сбирка на „Фен клуба”. Среща на „Севастопол” в коктейлно време. То пък като заваля... Айде директно в близкото заведение.

Фенките пристигат една по една – мокри, ухилени, рошави, готини /едната преди боядисване и с хартиена торбица в ръка – вътре домашно сладко/. В настроение и без коктейли.

Засмукваме оранжевите питиета и му започваме първото заседанийце. Не се предвиждат теми за: деца, мъже, манджи, политика, младост, старост. Само висока литература и пътешествия! Т.е.: ”Абе как ги пишеш тия работи?!” Споделям си, каквото там има за казване, а фенките гледат с блеснал поглед /да не помислите, че от думите ми! От Аперола./. Това захранва скромната ми особа, а дяволица първа подхвърля да пробвам и теми извън чужбинските. Номер две приглася, а третата директно предлага да се пускам и към сериозни жанрове. Аз се подръпвам, ей тъй на, от кумова срама, и обещавам да помисля. Продължаваме със задълбочен анализ на живота на творбата в предела на социалната мрежа, отзвукът й сред фенската маса, отсъстващите 5 читателя и други такива.

Коктейлите ги няма. И вечерята замина отдавна... От час се каним да ставаме, но май на никого не му се става – толкова е сладко да дърдориш с приятни позитивници.

Наканихме се, а раздялата на улицата се протяга. Уговорката за следващото заседание е направена и членската маса се разделя в противоположни посоки.

Правим първи крачки и насреща – познатото лице на известен музикант. Флори  подава ръка и поздравява. Кратък комплимент, че е любимец, а Меги привнася финес на ситуацията като му казва, че той й е поднесъл първия рок концерт в живота. Човекът не загубва присъствие, а само се ухилва и казва с топъл бас, че „му се подкосили коленцата”. Кани на концерта му утре вечер. Позакъсняла ни е срещата с двадесетина годинки, но чувстваме, че сме още живи и млади. Прибираме се весели с тийнейджърски кикот.

У дома първата работа е да залегнем над общия чат и да си разменим непресторени мили словца. Дяволчето и в мен се обажда и подразва онези двечките насреща, че изтърваха финала на вечерта.

Не залягах над фолклористиката в университета достатъчно, но сега разбрах и без помощта на науката. И аз съм била дяволица.