Тревоги в Лоро

Вечер по традиция сме на лятно кино. Вадим лаптопа под звездите и зяпаме филми.

Преди дни Лаура информира, че Алберто е набелязал дива прасица с пет прасенца, които щъкат из близката гора и смущават ловджийската му душа. Всичко това е казано с притихнал тон, защото било незаконно да отстрелваш майка и дечицата й. И ние сме забелязали присъствието на необичайните гости – всяка сутрин изтърбушен райграс. С помощта на ръце, мимики и звуци Алберто добавя, че знае къде са тия и не им остава много. А после върти очите и поднася пръсти към уста – блажно!

По някое време при нашите хора пристига Алибрандо – бившият собственик на имота. Старецът обработва маслиновите насаждения вблизост, обаче още е убеден, че всичко му принадлежи. Ходи като Мусолини из новия Рим и току човръкне нещо. Тревожен е, че свинското семейство му прави поразии и обявява, че е взел мерки. Алберто е разстроен, защото планът му е пред провал.

Та гледаме кино ин парадизо и в далечината се чува изстрел, след време друг. Ааа, Алби пуца! Лентата я превъртяхме, а ловът продължава – много хитро туй прасе! Лягаме към един, но пукотевицата не спира. На сутринта Лаура пита загрижено как сме спали и обяснява, че това била охранителната система на Алибрандо – сложил машинка, възпроизвеждаща гърмежи, която плаши инвейдърите.

Привечер пристига старецът и начева оживен разговор. Тръгва си с мръсна газ, а Лаура ни осветлява, че е притеснен заради сигнал в полицията за нарушаване на нощната тишина. И сега от къща на къща издирва „доброжелателя”. Убеден е, че заговорът е спретнат от някой си Микеле и само наще хора го разбират. Не подозира, че кимащата събеседница е причина за проблема му. Тази нощ ще спим на тихо, обаче вече знаем, че тунайт ис дъ факинг найт – Алби се премени в каки и замина по баира.

Седим под звездите на сладки приказки с аверите и от тъмнината излиза ухиленото лице на ловеца, а в ръцете – глиганче, мъртвичко. „Люси, кам, кам!” и сочи към стайчето вблизост, където обичайно прекарва дълго. Компанията се оживява, а почетеният хлътва в обетованото местенце. После разбираме какво има там, където и Лаура не е допускана. Д-р Менгеле може да завиди на инструментариума на майстора, но подробностите не ще споделя заради читатели със слаби нерви.  Не веднъж сме се наслаждавали на изкуството Албертово – прошутце, салами,  други разновидности на мезета с непознати подправки. Като за верни фенове добавя и по бутилчица домашно винце. Майка първескиня не е по-горда с рожбата си  от него, когато види как се ухилваме и посягаме към чинията.

Голяма работа е Алби!