Емма и Бианка

Емма и Бианка. Две тоскански звездички.

С година разлика, дъщеричките на Лаура и Алберто са пълна противоположност. Каката е на дванайсет, кротка и мила, с вроден финес. Малко говори, а дискретната усмивка крие шини. Аристократично дистанцирана. Малкото е бяс! Не ходи, а тича, не млъква и е заета да оправя световните несгоди. Като всяко момиче носи труфила. Вместо с гривни и гердани Бианка е украсена с лепенки, синини и ожулки. Над блесналите зъбчета нослето върви с най-игривите очи. Често им гостува Аличе, чаровно шошесто нещо. Спорове и дискусии огласят деня.

Трите приятелки са другарки в игрите на нашия срамежливец. Федербал, игри с топка, в които се включва и неуморният Отто, на приказка в дървената къщичка, която наскоро Алберто инсталира. Неотдавна Коко има честта да разгледа и момичешката стая. Но най-големият купон става в басейна. Виртуоз-изобретател в разплискването му е Бианка. Далеч от вихрушката, Емма прави пореден неуспешен опит да кротне сестра си.

Прибираме се от някаква обиколка. Необичайно тихо. Скучаещият ми наследник търси разнообразие и с хавлия поема към пула. Скоро идва разстроен с новината, че любимото му надуваемо кресло, примъкнато от България, е неизползваемо. За да внеса необходимото спокойствие, отивам да видя пораженията с надеждата да позакърпим нещата. Дюшечето е  свидна жертва в неравна борба. Горкото войниче! Непотребно вече, поне е заслужило вниманието на грижовна ръчица да го нагъне така, че да не се види неизлечимата рана. Отдаваме следобеда си на траур.

Привечер дори и върналата се от работа Лаура е тиха. Тъгата е превзела дома.

„Флорине, може ли?”. Това е притеснената майка. Зад нея - Емма и притихналата Бианка. Лаура започва с канонада от извинения, които разтапят сърцето на Калоян. Лицето му омеква и след дискретен сигнал, нещастната Бианка пристъпва с пакет в ръце. Пред разплакване, тя прошепва извинение на заучен английски и подава ново шарено дюшече. Примирието е сключено. По стар войнски ритуал вечерта възрастните поливаме края на конфликта. Отдавна подозирам, а след случката съм сигурна, че младите изпитват нежна симпатия. Калоян и Емма стоят все по-далеч един от друг и си хвърлят погледи крадешком. Обичайният тонус е обзел тайфуна с нежно име.

Няма съмнение, че романът едва започва – от шест месеца синът ми пуска коса.