Редом с лежерни теми за разговор
по време на Вечерята с Клуба, развиваме и „сериозна” дискусия около това кой
кога е роден. „Люси, не може да бъде! Имаш рожден ден с още двама мои близки
приятели!” – подскача въодушевено Лаура. Достигаме кулминацията на задълбочения
анализ с констатацията, че това в никакъв, ама в никакъв случай, не може да е
случайно. Нататък ми се губят детайли, въпреки че по навик по значими казуси си
водя бележки.
Минали са няколко дена и
сутринта, отваряйки вратата съм озадачена - между колоните на навеса е провесен
поздравителен адрес на италиански. Вятърът полюшва бодро анимационни герои,
които пожелават „Честит Рожден ден!”. Привиквам Людмил и установяваме, че
нашата любима домакиня е пообъркала сметката и изтеглила празника с месец.
Докато говорим, прозорец от горния етаж се отваря и сънливият Алберто запява
със сластен глас „Хеппи бъртдей..., мистер Президент!” Смях!!! Людмил изръсва „Но,
но, аугусто”. Алби завърта очите, мята
ръце и скорострелно начева монолог, от който разбираме само, че споменава
основно жена си.
Вечерта, когато нашата чаровница
се връща от работа, тя разочаровано си прибира нещицата. Вече е уведомена за
сладката грешка. Нищо, почерпихме се скромно по повода. Оттогава отбелязваме
РД-то два пъти, а аз прошепвам репликата на ММ.
И аз няма да пропусна хубавия повод!
ОтговорИзтриване