Отто

Непростимо е да пропусна в галерията от персонажи Отто – най-сладкия пес.

Осеммесечният младеж има бяла осмица на дупето и оттам идва името му. Доброжелателен, игрив, палав и закачлив. Алберто го е взел за другар в лова, но засега усилията му да го направи изпълнителен са пълен крах. За да научи  животинката къде й е мястото, стопанинът временно е оградил с мрежа специално място. Но свободолюбивата природа и упоритият характер на подопечния карат човека да изпада ежедневно във вътрешна борба дали не е сгрешил с избора. Каквито и препятствия и всякакви поиталианчени пинизи да прилага, Отто винаги намира пролука да се измъкне от заграденото пространство. Следва любимия му ритуал – със скорост, неуловима от никой спидометър, обикаля къщата и околността. Иначе е учтив – винаги ни поздравява с влажната муцуна, препикава лимоненото дръвче пред нашата врата и чака награда. Тази дяволия не му се разминава – все е навикан и наказан. Но това не отказва борбената му душа. Когато е на свобода, е неизменен другар в игрите на децата. Засега е пукнал три топки и загуби по терасите още толкова. Що неприлични изрази е отнесъл  заради одрани пищяли!

Мързелив следобед. Аз правя щастлив Александър на Сантасе. Въпреки че започнахме с големи кандърми и обяснения, че това е игра за умствено изостанали, виждам удоволствието насреща. Радостта от интелектуалното превъзходство го кара да качи небрежно крак върху стола. Обсъждаме как не съм се научила да броя цветовете, а петнист шемет минава изневиделица и грабва изутия чехъл. Моят син, чиято природа е да гледа на света изотгоре, не е сметнал за необходимо да вземе втори чифт. На няколко метра, с пламнал поглед, е Отто, готов за игра. Александър хуква наполовина обут, а настроението му е вече различно. При останалите от семейството е точно наобратно – хилим се до сълзи. На 100 метра Отто спира със съкровището в уста и с подканящ поглед чака да продължи гонката. Да, ама не!

Победен и гневен, Сашо накуцвайки заради чакъла, се прибира и нарежда мърмории под нос. Не виждаме кучето повече от половин час, когато пристига триумфално, с празна уста. С два номера по-големи бащини маратонки, геният на картите тръгва на обиколка по чукарите. Неуспешно.

Когато домакините се прибират у дома и споделяме наистина забавната случка, Алберто запява гневен монолог. Пали джипа и тръгва на чехъл-сафари. След час пристига със заветния чепик. Без следи от зъби, само някоя и друга лига. Онзи получава порция от обичайното.

Александър или Отто, единият от двамата си взе поука.