Пица-парти

„Флорине, удобно ли ви е в петък пица-парти?” /там упорито съм ФлоринЕ./ Да ни е удобно ли, удобно ни е.

Нямам кой знае какви очаквания, освен че ще се запозная с нови хора – поканени са трийсетина души. Лаура казва, че има приятел, който много обича да прави пица и се отзовава на всяка покана. Домакинът му заявява колко ще са гостите, той пазарува по собствена преценка и представя сметката.

Към три се чува пърпорещо Фиатче и аз си отбелязвам, че Рафаеле доста отрано е дошъл. Мързеливо време и мислите ми се отнасят към друго.

Докато пия следобедното кафе, Калоян пристига превъзбуден и прихванал италианския маниер с много ръцеобяснения и малко думи обяснява, че горе ставали зашеметяващи неща. Аз го давам небрежно, но нещо ме гложди. Изпитаният трик да изкопча информация е като пусна мухата на по-любопитния в семейството. Номерът проработва и Людмил отива на обход /за да не излезем навлеци ще кажа, че Лаура ни бе поканила да погледаме, ама мен процесът на готвене не ме вълнува. За което винаги ще съжалявам!/ Кафето е вече изпито, когато разузнавачът се прибира не по-малко развълнуван от сина. С много думи и малко жестове разказва какво се случва. От количката на пицамен са наизвадени несметни количества продукти и пособия със знайно и незнайно предназначение. Верната му другарка примъква кошници, кошнички, буркани и бурканчета, пликове, торби, а междувременно е пуснала машината за бъркане на тесто. Той с прецизност на аптекар от старо време отмерва еднакви парчета. Започва едно блъскане в специален плот, месене и пак блъскане. Омаломощеното тесто се връща в машината и всичко се повтаря. Топчиците грижливо се завиват с бохчица и си чакат. Другарката, в качеството си на чирак, подготвя топинзите. Наш Алберто още в четири наклажда огъня в пещта и околността се изпълва с дим с аромат на маслини.

Хората са точни и никой не закъснява – за кратко време се изсипва тълпа народ. Има дори и тип с патерици. Отново последен е Алесандро, в бяло. Появата му предизвиква бурни аплаузи, защото се е набутал в още по-шармантьозни патъци отпреди. За начало Алберто е предложил сушено бутче от диво прасе, сума ти прошуто и домашни салами. С пристигането на последния гост излиза и първата пица. Тъй като е тестова, по традиция е най-проста – зехтин, морска сол и розмарин. Набързо е нарязана на малки парчета и обикаля в чиния от ръка на ръка. Абсолютно честно, по-вкусно нещо не съм яла! Оттам се зареждат пица с тиквички, с патладжан, с чери домати, със сушени домати, с незнам какви домати, с такъв салам, с онакъв салам, с аншоа, със сирена, с някакви неща, дето не ги знам и тъй нататък. Понеже им забравихме броя, ги докарахме докъм 12-13 вида, ама и повече може да е имало. Бирата се лей...Вкусно, ама много! Хората готини, децата търчат, а Отто, кучето на Лаура и Алберто, го намери любовта – имаше и млада мацка.

За десерт – пица! Два тънки блата се слепват с нутела и поръсват с пудра захар. Разбира се и много сладолед.

След последната опечена пица, пицамен и жена му сядат и хапват набързо. Извиняват се, че са уморени и тръгват. Към тежестта от преяждането, добавям и нова точка към определението що е то приятелство.