Едно развалено приятелство

„Флорине, трябва да разкажеш тази история!”, ми казва най-новата ми и върла фенка Лаура, подпряна на навеса. С приглушен тон и току хвърляйки крадешком поглед нагоре към терасата, започва.

Там е човек, който виждам за първи път. Джовани, най-близкият й приятел допреди 20 години. Приятелство от оня вид, в който всеки живее живота на другия – всичкото живеене, и хубавото, и лошото. Дори им съчинили история, че са повече от приятели, заради това, че прекарвали повече време заедно, отколкото тя с мъжа си. Това не повлияло на отношенията им.

Не водел момичета на общите им събирания до момента, когато изненадващо заявил, че на предстоящото парти ще доведе еди-коя си. Тя била от типа глезани, принцесата на тати, много заможен тип, съсед по имение на Стинг /да, същия!/. Лаура заявила, че не е готова да се запознаят точно тази вечер, заради обстановката и компанията, която вероятно няма да й допаднат, а тя иска първата им среща да е по-специална.

Вечерта не дошло не само богатото момиче, но и самият Джовани. До днес. След двайсет години! Докато жена му и двете им деца са на море, той е дошъл при Алберто по ловджийска работа – ще разменят някакви пушки.

Къщата на нашите домакини е отворена за всеки – често идват приятели и познати, които без изключение хвърлят любопитен поглед към нас и винаги поздравяват. Този е първият, за когото сякаш не съществуваме. Хвърля око крадешком надолу, погледът му минава през прозрачните хора и търси да срещне познатите очи. Разменя някоя и друга дума с Алберто, хлътват в „оръжейната”, а после щъка насам-натам из имота.

Докато трае тази определено неловка ситуация, обичайно експресивната Лаура е гушнала подпората на навеса и не мърда. Очите й следят движението горе и споделя, че през всичките години са живели наблизо, но той не се е обадил нито за раждането, нито за кръщението на децата й. Не й звъннал дори, щом починал баща й. Когато се засичали неминуемо някъде из града, само махвал за поздрав, без думи. До днес!

Уау, къде се озовахме! Направо съм статист в италианска драма. Или просто съм привилегирована да присъствам в реална човешка история. Устата й не спира тихо да мели стари спомени от безгрижната им младост. Все още търси отговори. Пита Людмил за мъжката гледна точка.  Не се сърди, а е убедена, че ревността е причината за края на приятелството им.

По някое време Джовани се изгубва, за да се върне не след дълго с шепа дребни круши. Той пристъпва неохотно като нерешителен тийнейджър, проломотва нещо и ги поставя в ръцете на Лаура. Незабележимо я погалва, оттегляйки се.

Не съм виждала на по-красиво сдобряване!