СГО-ДИХ-МЕ-СЕ!

СГО-ДИХ-МЕ-СЕ! СГО-ДИХ-МЕ-СЕ! Не аз! Тя и той!

Учудващо лесно се оказа!

Въртя лъжица в следобеден нестле-бъркоч. Лаура профучава с коша за пране, прави крачка-две назад и пита с очи какво правя. „Кафе.” „Kафе?!? Елате горе да пием кафе! Ще се запознаете и с мама.”

Мамма ни посреща със сдържана усмивка и подава ръка. Тя е в началото на седемдесетте, но във форма – стройна, с прическа от салон, облекло на дама. Разбирам, че вече знае кои сме, но пита и за още. Научаваме, че мама е бивша учителка и самотата й тежи /отскоро е вдовица/. Глория е все по-словоохотлива и усещам, че ни харесва. Дори цъфва, когато разбира, че и аз съм била колежка за кратко. Професореса, уточнява тя.

Кафето е изпито, слънцето залязло, когато получаваме неочакван комплимент – с голяма усмивка Лаура превежда, че сме поканени на традиционния неделен обяд. Приемаме.

Неделя. Взимаме и бански по изричното настояване на Лаура. Имало голям басейн! Скромният ни керван потегля. За домакинята цветя, за другите – вино.

Бабата на нашата изгора ни посреща топло и предразполага като показва част от имота и разказва как са го градили. Да уточня – имението! Терасирана прелест, тънеща в цветя, декоративни храсти и дървета. За къде без кипариси - те са компания на басейна със солена вода /хлорът бил много вреден!/.

Под сенчест навес чака масата с пъстра покривка и става ясно, че компанията няма да е малка. Скоро дойдоха и другите – сестрата на Лаура с мъжа си, гинеколог. Баща му, месар /и ми идва вица за гинеколога, дето преди бил месар!/, бивша съпруга на не разбрах кой роднина с дъщеря й. С нашата тайфа – петнайсет души.

Всяка романтична филмова боза експлоатира темата – веселата маса, изобилието от храна, забавни случки, показващи местните като полу-идиоти. Като умножим това на ... степен, получаваме картината. С уговорката, че хората не са идиоти! Напротив – сърдечни и интелигентни.

Манджата ще я пропусна. Ако някой се интересува конкретно от менюто, ще му го споделя в отделна глава. Пускам въдичка, че домакинята, с помощта на месаря, предложи фаталните 13 ястия. И вкусни. Много!

Разговорът свеж, чувстваме се удобно. Гинекологът разказва със страст пътувания из далечни екзотични места, дядото мълчи и не спира да се храни. Сестрата показа с гордост домашната зеленчукова градина, споделя и че планира да отгледа био-прасе.

Децата отдавна са в басейна и се забавляват. На кафето усещам, че нещо липсва. Не нещо, някой. Алберто, склонил глава в далечен шезлонг, сладко поспива.

Преминаваме към темата за роднини и деца. Гинекологът имал две щерки. Едната скоро се задомила. Другата – свободна. Виж ти, пък ние имаме начеващ мениджър. ...

P.S. Прощавай, Сашо, че сега научаваш!