Сурикати в Сиена

Много симпатични животинки са сурикатите.

Това са ония хайванчета в перманентен страх от врагове. Тия, дето с изправен торс въртят скорострелно вирнатите си глави ту наляво, ту надясно, сякаш невидим тартор им дава заповед. Изглеждат бодри, жизнерадостни и закачливи. Макар едва ли им е весело да са под постоянно напрежение.

Специализираната литература казва, че живеят в колонии, активни през деня, а вечер прекарват в дупките си.

Тия същите се срещат и в градска среда. Няма начин да не сте засичали. Аз, например, се натъквам честичко на екземпляри. Преобладават по кафенетата. Най-вече.

И понеже текстът е с туристическа насоченост, не друга, да си дойда на думата.

В Сиена съм за някой път. И пак на Пиаца дел Кампо – ветрилообразната прелест, керемиденочервената гордост на сиенчани. Щракам снимки, каквито отдавна имам, но красотата със средновековна давност изкушава да я запечаташ отново. Августовското слънце се е заковало най-отгоре, жари и прави всичко възможно да обезсмисли заниманието ми. Тъкмо време за сладолед и напитка.

От кафето на площада гледката към обърнатата раковина е самата съблазън. Приковаваш очи върху гигантската часовникова кула насреща и си споделяш умората и Аперола с компанията.
Под шарената тента е групичка мълчаливи сурикати. Представители на южняшкия тип, темпераментна порода. Небрежно, видиш ли, случайно някак, въртят глави, докъдето физиката им позволява. Оттам нататък очите изскачат от орбита – край тях кръшна русавелка преминава и влиза в заведението. Мълчанието е нарушено от звънки междуметия и не съвсем членоразделни звуци, издаващи първично удоволствие. Един от екземплярите включва горните крайници, за да подскаже на останалите какви го топли чувства изпълват. Тайфицата споделя ентусиазма му и замръзва, когато жената се появява отново. Дори с очи не мигат.

Дружинката е заела стратегическа позиция и не пропуска нищо живо в пола. Светло, мургаво, високо, ниско, пищно или не толкова – уважено! Вратовете са на невъзможните 180 градуса спрямо корпуса, поглед влажен, устни в загадъчна усмивка.

Поръчката ни е платена. Време е. Свалям очила и шапка.

Запътвам се към лоното на кафето...

P.S. А сега се върнете към началното изречение.