Басът на Алби боботи, до него
непознат за мен индивид му прави компания, а Людмил се е включил в скромната
компания, дарявайки антидот – биричка срещу отравяне. Това последното е
наложително, тъй като има вероятност скоро да ни навести местната пожарна
команда. Алберто е наклал такъв огън в пещта, а днешният вятър върти пушека във
всички посоки и е трудно да виждаш и дишаш. Госпожа Лаура сладко подрънква с
посуда от горе и припява с меден глас отвреме-навреме.
Тая суетня е в чест на днешния
рожденик – Людмил. От няколко дена тече подготовка и вълнения около празника.
След нелеки преговори, насълзени женски очи, пропаднала идея за изненада, сме
стигнали до консенсус, че щом сме в Италия ще действаме по италиански. Тая
аксиома, недопускаща възражение, я налага госпожа домакинята. Това било правило
– никакви ресторанти, никакви почерпки! Приятелите устройвали празненството и
канели рожденика. „Нищо особено – красива маса, официални дрехи /!!!/, семпла храна,
най-близки приятели. За нас ще е удоволствие – това ще бъде нашия подарък.”
Италианското „нищо особено” е
доста особено. Вече три дена се изяснява менюто, обсъждат се детайли, добавя се
нещо, отпада друго. Всъщност знаем присъстващите и часа на партито. Другото не
ни се полагало.
Пиера, майсторка-сладкарка и приятелка
на Лаура, вече примъкна тортата, аз отдъхвам след целодневна разходка, а
рожденикът е някъде сред маслинаците за редовния джогинг.
Скоро навличаме тоалетите и
отиваме на парти.
Няма коментари:
Публикуване на коментар