При дзия Сам

След залез или се прескача до Соренто за вечеря и тъмна бира, или /ако умората от деня е по-голяма/ отиваме в близкото ресторантче „Дзия Сам”.  Tова значело  “При чичо Сам”.

Първия път посреща мъж на нашите години с поведение на собственик, любезен и сърдечно усмихнат. Разсипа ни от внимание – мило обслужване, много вкусна храна и почерпка в края /анасоновото лимончело ще помня до края си!/.

Залагаме на същото място за финалната вечер и като вече свои хора сме приети отново  топло. Днес зад бара обаче е слабичък белокос дядо, а от изправената му и категорична стойка личи, че е истинският собственик. Очевидно това е Сам. Не мърда нищо друго освен поглед към подопечните. „Смъмря” е слаба дума за отношението към младото сервитьорче, изпратено да забърше нещо някъде си.

Интериорът е скромен, но уютен. Колорит внася очевидната страст на домакина към футбола и по-специално към отбора на „Наполи”. На цялата стена зад бара с внимание към детайла е подредено съкровище – в  две големи рамки зад стъкло са изложени светлосини футболни фланелки с подписи, огромни плакати на Роберто Баджо като национал и Марадона, половин дузина флагчета, топки и между цялото това е сбутан и телевизор.

На най-близката маса са настанени две двойки старци. Мълчат. Явно са приятели и със Сам от десетилетия, знаят си всичко и тишината е превзела контакта. Четворицата дремуца в столовете. Оживление настава, когато пристига вечерята. Мълчанието продължава да властва и по време на яденето. Репортаж за изригнал вулкан в Чили провокира размърдване. Начева местната сапунка – старците потъват в сюжета и половин час не отронват и дума. Следва бърз анализ на творбата и пак респект към телевизора – започва тукашната версия на „Сделка или не”.

На нашата маса настроението е противоположно - вече сме на втората бутилка „Кианти”, за което Самуил с блеснал поглед споделя, че тукашното нямало нищо общо с това, дето е у нас. Иначе продължава и с компрометиращите семейни сюжети, на които се хилим, а жена му се черви. Да не останем назад и ние си вадим по някой и друг епизод, дето не е запред хора, ама нали сме си свои, пък и веселото да става.

В заведението влиза нова шарена компания – две семейства с много деца. Явно са си близки, защото Сам ги посреща с прегръдки и целувки. От кухнята излиза и готвачът – прегръдки и целувки, сервитьорите и те – прегръдки и целувки.

През това време телевизорът е на пореден сериал и старците отново са потънали в сюжета, без да обръщат внимание на нищо друго.

Нашата тайфа си тръгва първа в добро настроение. Дзия Сам ни отпраща с усмивка и добра дума.

Спомен от няколко приятни  часа.